Two Poems by Ekaterina Kostova translated from the Bulgarian by Holly Karapetkova

Script

The sky is perforated like Morse—
but whether the stars have a code, I couldn’t say.

I’m so small—I have only words
to send upon request.
And who will need them, I wonder.
In eternity, silence may be
the only form of writing.

Писменост

Надупчено небето като морз е –
но код звездите имат ли, не зная. 

Така съм малка – само думи имам,
които мога да изпратя до поискване.
Но на кого ще му потрябват, питам се.
В безкрая може да е тишината
писменост. 

August

The wine
froths all the way to the edge
of the sunset
sparkling, untouched.
We'll drink it to the dregs
when you return.
And in the morning we’ll find
the vine outside our window
has given birth.

Август 

Виното,
разпенено чак до ръба
на залеза
искри, недокоснато.
Знам,
ще го изпием до дъно,
когато се върнеш.
А на сутринта
лозата зад прозореца ни
ще е родила. 

Back to Issue XV…